АКТУАЛНО

Клемент Боло: „Със страст, желание и мотивация всичко е възможно!”

Френската му кръв избухва в ритъма на български фолклорен танц, а емоцията е видима във всяка черта на лицето му. Представям Ви Клемент Боло. Роден е в Дижон, Франция на 19 май 1988 г. Завършва козметика и фризьорство в Лион и от три години работи като фризьор и гримьор в Париж. Клемент обаче признава, че най-голямата му слабост е българският фолклор и особено народните танците, които са се превърнали в неизменна част от живота му.

Интервю на Виолета Димитрова

Какво те доведе в България за първи път?
Бях на ваканция в Пампорово и посетих семинара „Балканфолк”. Там се срещнах с българския език и българските народни танци. И така започна всичко.

Какво усещаш докато танцуваш?
Много енергия! Има две важни неща. Първото е, че танцувам с хора… да сме всички заедно е невероятно. В танците се казва натрисане (отличителен белег на стила на шопските танци – трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете). Всички усещаме еднаква енергия. И второто нещо е, че търся стила, тъй като не съм българин и се налага да уча много.

Кое е любимото ти хоро?
Граовското.

Да разбирам ли, че предпочиташ Шопската фолкорна област?
Шопската много ми харесва. Всъщност всички ми харесват. Трудно е да избирам. Имам слабост и към Добруджанската, защото е много хубава и различна. В Родопската пък има много добри песни и танци. Навсякъде има по нещо изключително интересно.

Как се реши да основеш танцов фолклорен ансамбъл „Пиперки” в Париж?
В началото бях в един танцов клуб „Балкански ритъм”, който създадохме с българската Милена Миланова. Тогава имаше няколко танцьори, които искаха да танцуват повече, да участват в спектакли пред публика и така се роди идеята за „Пиперки”. Беше декември месец 2010 година. Аз казах трябва да вземем музика и да я превърнем в хореография. Знаех добре шопските танци и реших да започнем с тях. Исках танцът да пресъздаде начина на живот от едно време – как мъжете и жените се срещат на мегдана, как се занимават с различни дейности. Пресъздаваме сватби, всички традиционни празници – Великден, Гергьовден…

Разкажи ми повече хората в ансамбъла?
Десет човека сме, поравно българи и французи. Имаме една танцьорка, която е свирила много години, после е искала да пее, но случайно попаднала на реклама на „Пиперки”. Дойде при нас и много бързо навлезе в танците. Това е пример как със страст, желание и мотивация всичко е възможно. Има българи, които са танцували много години преди да дойдат в ансамбъла, но има и такива, които никога и никъде не са се занимавали професионално с танци.

Какви цели си поставят „пиперките”?